ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
23 дек. 2008 г., 13:18

Странници 

  Поэзия » Другая
528 0 3



Платна над хоризонта реят
на кораб странници залисани.
Да живеят със звездите
те от съдбата са орисани.
От мълнии не се страхуват,
приели гордо своята съдба,
осъдени да спорят и тъгуват,
чудати да изглеждат пред света. 
 
Животът е едно пътуване,
понякога се спираш по средата.
То не е с вятъра сбогуване,
а си потънал заедно с мечтата.
Отдавна овехтели са платната,
рулят се трудно покорява,
Вярват техните сърца,
че утре пак се зазорява.

Пътуват сред вълните без умора
измокрени, премръзнали, щастливи.
Мълнии ги тях не плашат.
Нали затуй са странници -
различни от останалите хора.

© Вили Тодоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, че сте го видяли. То е посветено на едни приятели от друг, също така много стойностен сайт. Но няма да кажа името му, защото не е почтенно да му правя реклама.
  • "Вярват техните сърца,
    че утре пак се зазорява.

    Пътуват сред вълните без умора
    измокрени, премръзнали, щастливи.
    Мълнии ги тях не плашат."

    БРАВО! Весели празници!
  • Замислящо стихо...
    Поздрав и Весела Коледа!
Предложения
: ??:??