И тази крепост пак ще падне,

ако кажеш само дума-две,

зная, понякога съм малко странен,

защото имам много страхове.

Но ти стоиш отсреща и се мръщиш,

сякаш нямаш милост нито грам,

а аз съм само странник, нещо търсещ,

странник, който иска за минута да е сам.

Сега падам на колене, за милост пак се моля,

но ти ме гледаш отново със премръзнали очи

и аз падам на земята без сила и без воля,

загубил даже сетен дъх... и това личи.