29 sept 2009, 10:43

Странник в съня

  Poesía
857 0 3

(Самодива & CAMCOH)

Незнаен странник в моя сън дойде,
говори ми за слънчеви поляни,
за ласки от лазурното море
и птици, от мечтите си пияни.

Разказвах и говорих ти... до време.
А после всичко стана много тихо -
рисувах по чертите ти със нежност,
и с пръсти, потопени в нещо диво.

Но кой си ти? И мен защо избра?
Познавам ли те? Шепне глас потаен,
че срещал си ме някъде в света -
далечен като Космос, но реален.


Не те избирах аз и не ти - мен,
това се случи просто ей така -
както слънцето изгрява всеки ден,
морето както влюбва се в брега.

Каква ли сила прати те при мен,
с любов и нежност моя сън тревожиш,
а няма те в цъфтящия ми ден
и някак си изглеждаш... невъзможен?

Денят личи по заранта, нали?
А нощите приличат на безкрайност.
Във този сън оставям те да спиш...
Но никой сън не е случайност!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...