(Самодива & CAMCOH)
Незнаен странник в моя сън дойде,
говори ми за слънчеви поляни,
за ласки от лазурното море
и птици, от мечтите си пияни.
Разказвах и говорих ти... до време.
А после всичко стана много тихо -
рисувах по чертите ти със нежност,
и с пръсти, потопени в нещо диво.
Но кой си ти? И мен защо избра?
Познавам ли те? Шепне глас потаен,
че срещал си ме някъде в света -
далечен като Космос, но реален.
Не те избирах аз и не ти - мен,
това се случи просто ей така -
както слънцето изгрява всеки ден,
морето както влюбва се в брега.
Каква ли сила прати те при мен,
с любов и нежност моя сън тревожиш,
а няма те в цъфтящия ми ден
и някак си изглеждаш... невъзможен?
Денят личи по заранта, нали?
А нощите приличат на безкрайност.
Във този сън оставям те да спиш...
Но никой сън не е случайност!
© Вики Todos los derechos reservados