29 sept 2009, 10:43

Странник в съня

  Poesía
865 0 3

(Самодива & CAMCOH)

Незнаен странник в моя сън дойде,
говори ми за слънчеви поляни,
за ласки от лазурното море
и птици, от мечтите си пияни.

Разказвах и говорих ти... до време.
А после всичко стана много тихо -
рисувах по чертите ти със нежност,
и с пръсти, потопени в нещо диво.

Но кой си ти? И мен защо избра?
Познавам ли те? Шепне глас потаен,
че срещал си ме някъде в света -
далечен като Космос, но реален.


Не те избирах аз и не ти - мен,
това се случи просто ей така -
както слънцето изгрява всеки ден,
морето както влюбва се в брега.

Каква ли сила прати те при мен,
с любов и нежност моя сън тревожиш,
а няма те в цъфтящия ми ден
и някак си изглеждаш... невъзможен?

Денят личи по заранта, нали?
А нощите приличат на безкрайност.
Във този сън оставям те да спиш...
Но никой сън не е случайност!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...