Познаваш ли странното момиче,

което често сама броди;

лети в небесата като птиче

и боса по тревата ходи.

Има невинно сърце,

като ангел паднал от небето;

очите й - синьо езерце,

по-сини са, дори и от морето.

Когато слуша тъжна музика, плаче.

Тя е крехка, самотна, ранима;

светът днес е безчувствен, обаче

тя има сърце от коприна.

Усмихва се, дори да е тъжна,

живее в свой измислен свят;

да носи очила е длъжна

- очила със розов цвят.

Защото света е скучен и безцветен,

когато е самотна и обезверена;

в този свят засукан и оплетен

само с розови очила е окрилена.

Когато свали очилата,

светът става черен отново;

а тя - с ореола и крилата

винаги иска нещо красиво и ново.

Копнее да бъде обичана,

но без очила тежко се справя;

и често странна е наричана,

но след всяка трудност се изправя.

Носи на раменете си товара

да бъдеш странен, неразбран;

днес светът е пълен със поквара,

но тя върви по път от нея очертан.