Странното момиче
Познаваш ли странното момиче,
което често сама броди;
лети в небесата като птиче
и боса по тревата ходи.
Има невинно сърце,
като ангел паднал от небето;
очите й - синьо езерце,
по-сини са, дори и от морето.
Когато слуша тъжна музика, плаче.
Тя е крехка, самотна, ранима;
светът днес е безчувствен, обаче
тя има сърце от коприна.
Усмихва се, дори да е тъжна,
живее в свой измислен свят;
да носи очила е длъжна
- очила със розов цвят.
Защото света е скучен и безцветен,
когато е самотна и обезверена;
в този свят засукан и оплетен
само с розови очила е окрилена.
Когато свали очилата,
светът става черен отново;
а тя - с ореола и крилата
винаги иска нещо красиво и ново.
Копнее да бъде обичана,
но без очила тежко се справя;
и често странна е наричана,
но след всяка трудност се изправя.
Носи на раменете си товара
да бъдеш странен, неразбран;
днес светът е пълен със поквара,
но тя върви по път от нея очертан.
© Татяна All rights reserved.
Не е критика, а непоискан съвет с който може да ме цапардосаш по тиквата
