19 sept 2012, 12:46

Страст

  Poesía » Otra
701 0 1

   

 

                  Страст

 

                   ...назад, назад моме Калино

                        не мой да ходиш подир мене...

                       .............................................................

                      ...ще се превърна на черна чума,

                        жена ке уморя, дечиня ке гледам

                        и пак со тебе ке бидам...

                   *   *   *                      Популярна  песен

 

„ От дивата стихия на страстта ти

уплаших се и хукнах като сприя,

уж пътищата бяха ми познати,

а място не намерих да се скрия...”

 

-След теб ще тръгна и със теб ще бъда

без теб не мога вече да живея,

защото любовта ми е присъда

и доживотно съм затворена във нея!...

 

„ Пред нас гора, дърветата високи,

не можеш там пътека да намериш,

живеят в нея зверове жестоки

и от рева им само, ще трепериш...”

 

-Ще се превърна в птица лекокрила

и вятъра в простора ще прегърна,

ще прелетя гората и  открила

те, пак при тебе, либе, ще се върна...

 

„ Пред нас река широка се разлива

и дъно няма, вярвай ми така е,

не можеш я преплува, че без сила

ще си, а все далече ще е края...”

 

-На мряна риба аз ще се престоря,

а тъй реката лесно ще премина,

но няма да оставя във история

страстта да се превърне, да изстине...

 

„ Дори да бъдеш бързокрила птица

и мряна-риба пъргава в реката-

жена ме чака в къщи, хубавица,

и с нови дрешки спретнала децата...”

 

-Тогава аз ще стана черна чума-

ще уморя жена ти ( не се вайкай!)

не слушай хорската мълва и глума,

децата ти ще гледам като майка,

 

а с теб  живяла повече от века

живота ти на страст да сторя мога,

че  стигнеш ли до Края му, то нека:

да няма за какво да молиш Бога!..

 

 д-р Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...