Стремеж
Обожавам устните ти да целувам,
топли и пропити със любов,
обичам и в мислите си да лудувам,
мечтаейки за тихия ти нежен зов!
Харесвам да те гледам във очите,
тези две мечтаещи звезди,
говорещи ми за съдбите
на наш'те отдавна влюбени души....
Мечтая..., но колкото си по-далече,
сякаш запалва се във мен,
копнеж да те видя, даже отдалече,
да бъда пак от тебе озарен!
Недей изтрива този стих, недей!
Нека в сърцето ти покълне на дълбоко!
От плодът му семе сей,
и поливай го, докато израстне на високо!
И когато стигнеш небосклона,
докосни го с твоята ръка,
нека небето ни да бъде зона
на нас и на любовта!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Добромир Иванов Todos los derechos reservados
