8 feb 2012, 22:07

Стрес и страст

1K 0 0

Затяга ни животът своята примка

и стресът дебне ни още с първите лъчи.

Вече не сме като на онази стара снимка

и всяка година по-ясно си личи.

 

Ти беше листо, аз пък сламка

в реката на живота, носени като перце.

Моля те, хвани се за моята примамка,

на теб принадлежи моето сърце.

 

Сега на сламка никак не приличам,

изпълвам доста плътно обектива.

Ще трябва сутрин да потичам,

младостта ни май ще си отива.

 

Да забравим  битовата рамка,

задълженията и правилата.

Нека тази вечер бъда самец, а ти самка,

топла страст в студа и в мъглата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгени Генчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....