Светлина от мрака - неясни образи и сянка в мене чака за решение, аз няма да те пусна и ръката ще стискам завинаги, отключи се сама, аз ще чакам и чакам, и чакам... Тази скала ще е краят, но аз ще държа... няма да пусна твоята същност; без мен си била, без мен се качи на скалата, моментът настъпи, аз не искам да падаш! Вълните ме канят, аз няма да пусна! Трима са в кома, един още плаче, а Лили е мъртва... Дълго разбирах, дълго презирах, моментът настъпи, да останем завинаги тук; студено е, знам, но ние сме цели и там не е топло, не искам да падаш, знаеш ли къде е ключът? Сърцето ме пита дали да те пусна, ти искаш, аз зная, но мен ако питаш, тук ще останем... Вълните ме викат (трима са в кома) в пространството (един още плаче) където летим (Лили е мъртва) Защо още искаш? Аз няма да пусна! Моля те, спри, аз не искам смъртта ти, знам, че греша, но няма да пусна!!!
Две капки се пръснаха в скалата, една молекула се отскубна и повлече всичко в хаос...
Ще ти кажа поема: "Къде са мечтите на дните разбити, в които аз плувам с оковани ръце към бляна за изход, след който се раждам и пращам душата да търси отново следите на мойто сърце? Къде? И когато се губя в мъглата и чуя гласа във главата да пита смутено какво правя тук, аз отвръщам с уплаха, че нямам представа, къде съм, не зная и има ли изход навън? Сън-вън, вътре-сън... Жребият хвърлен, стрелките не спират, посоки намират и сочат напред, въртя се в безкрая, къде съм, не зная, попадам на място, движа се, движа, но нямам късмет и пропадам надолу, където се моля да стигна до точка, близка до мен, посоките много, а пътят - един, безкрайният космос ме гълта с утеха и праща духа ми да търси пътека, която да води до тази скала!!!"
Две капки се пръснаха, една молекула се отскубна и повлече всичко в хаос... Тогава аз пуснах ръката, и... * * *
Мигом тя полетя надолу, надолу бясно пропадаше, изтръпнах от страх, тя крещеше, че пада към скалната бездна и удар... пак удар... и... пак тя изчезна... само ехо от болка и удар... пак удар... и ... тялото и се разби в скалите и оцвети вълните в червено; миг постоях, може би викнах, даже май плаках, не помня, не можех да мисля, а исках да видя всичко подредено, още миг постоях, пуснах ръката си ... и оцветих вълните в червено.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.