23 may 2007, 11:55

Струва ли си?

  Poesía
983 0 4
Заслушай се във шепота на тишината
и чуй сърцето твое как тупти.
Загледай се във светлите петна на тъмнината
и се запитай струва ли си да живееш ти.

Дали си струва в този свят нещастен
да търсиш щастие и светлина.
Дали си заслужава в студ ужасен
да се надяваш на частица топлина.

Но казват, който търси, че намира.
Затуй търси, дано намериш ти.
Последна, знаем все пак, че умира
надеждата, която ни крепи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яница Ботева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви.
  • Нека така да е мила,нека наистина последна да умира тя/надеждата,защото без нея сме загубени....
    Поздравления за стиха!
  • "Последна, знаем все пак, че умира
    надеждата, която ни крепи."

    Поздрави, Яница!!!
  • "Заслушай се във шепота на тишината"
    "Загледай се във светлите петна на тъмнината"

    Харесвам, когато противоречия се допълват и създават красота!!! Това е една от силата на поезията!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...