23.05.2007 г., 11:55

Струва ли си?

981 0 4
Заслушай се във шепота на тишината
и чуй сърцето твое как тупти.
Загледай се във светлите петна на тъмнината
и се запитай струва ли си да живееш ти.

Дали си струва в този свят нещастен
да търсиш щастие и светлина.
Дали си заслужава в студ ужасен
да се надяваш на частица топлина.

Но казват, който търси, че намира.
Затуй търси, дано намериш ти.
Последна, знаем все пак, че умира
надеждата, която ни крепи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Ботева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви.
  • Нека така да е мила,нека наистина последна да умира тя/надеждата,защото без нея сме загубени....
    Поздравления за стиха!
  • "Последна, знаем все пак, че умира
    надеждата, която ни крепи."

    Поздрави, Яница!!!
  • "Заслушай се във шепота на тишината"
    "Загледай се във светлите петна на тъмнината"

    Харесвам, когато противоречия се допълват и създават красота!!! Това е една от силата на поезията!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...