30 mar 2007, 19:42

Студ

  Poesía
981 0 3
Стоя, измръзнала във този летен ден
и гледам как се отдалечаваш в тишината.
Уж слънце грее,
а всъщност дъжд вали...
Лято е, а мен тръпки ме побиват...
Стоя, измръзнала във този летен ден,
и чудя се няма ли поглед да обърнеш?
Сълзите бълват, сърцето ми се свива...
Думи гневни изведнъж изстрелвам,
викам, но ти не се объщаш пак към мен.
Ръцете ми треперят, посинели от студ.
Наоколо е тишина! Нищо, че хората говорат!
Минават като птици покрай мен,
и не се и сещат да ме заговорят...
Сама съм! Нищо, че наоколо кипи живот!
Стоя замръзнала във този летен ден,
не чувам и не виждам нищо!
Нито смях, нито плач, нито говор или труд...
Защо случи се на мен?
И вечен ли ще бъде този студ?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Фери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...