Студ
Стоя, измръзнала във този летен ден
и гледам как се отдалечаваш в тишината.
Уж слънце грее,
а всъщност дъжд вали...
Лято е, а мен тръпки ме побиват...
Стоя, измръзнала във този летен ден,
и чудя се няма ли поглед да обърнеш?
Сълзите бълват, сърцето ми се свива...
Думи гневни изведнъж изстрелвам,
викам, но ти не се объщаш пак към мен.
Ръцете ми треперят, посинели от студ.
Наоколо е тишина! Нищо, че хората говорат!
Минават като птици покрай мен,
и не се и сещат да ме заговорят...
Сама съм! Нищо, че наоколо кипи живот!
Стоя замръзнала във този летен ден,
не чувам и не виждам нищо!
Нито смях, нито плач, нито говор или труд...
Защо случи се на мен?
И вечен ли ще бъде този студ?
© Фери All rights reserved.
