29 jun 2011, 11:20

Студен чай

  Poesía
746 0 0

Миналата нощ сънувах те до мен,                                                 

бяхме двама в края на отминаващия ден.

Гледахме слънцето

как зад хълма се скрива,

погледнах те в очите,

видях, че си щастлива.

Усмихнах се, усмихна се и ти,

изведнъж се събудих

и истината ме срази.

Всичко беше просто мечта красива,         

а реалността толкова крива.

Да, знам, думата си наруших,

тъй като сега ти пиша този следващ стих.

Но трябваше да го направя,

защото виждам, идва вече краят,

скоро всичко ще приключи,

нещо в мен просто се пречупи.

Изпълнен бях с надежда,

че между нас ще се получи.

Това, което искам аз да кажа,

изглежда време е да се откажа.

Явно просто трябва да си тръгна,

да изпия студения чай и гръб да обърна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...