Миналата нощ сънувах те до мен,                                                 

бяхме двама в края на отминаващия ден.

Гледахме слънцето

как зад хълма се скрива,

погледнах те в очите,

видях, че си щастлива.

Усмихнах се, усмихна се и ти,

изведнъж се събудих

и истината ме срази.

Всичко беше просто мечта красива,         

а реалността толкова крива.

Да, знам, думата си наруших,

тъй като сега ти пиша този следващ стих.

Но трябваше да го направя,

защото виждам, идва вече краят,

скоро всичко ще приключи,

нещо в мен просто се пречупи.

Изпълнен бях с надежда,

че между нас ще се получи.

Това, което искам аз да кажа,

изглежда време е да се откажа.

Явно просто трябва да си тръгна,

да изпия студения чай и гръб да обърна.