6 feb 2009, 22:42

Студентът

  Poesía » Otra
966 0 2

Безкрайните пътища
водят ме назад,
ангелите-дяволи
правят рая ад.

В моретата без вода
плувам и се давя,
от много работа сега
нямам какво да правя.

В стаята без изход
седя аз самотен
и стихове пиша
като неграмотен.

Студентът си живее
така от ден за ден,
за храна не пита,
остава си гладен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От студентска гледна точка добре е.
    А от професионална гледна точка не се разбирам.
    Гладът изтрепа студентите.
    (niko dobra)
  • прочетох ти и двете творби...
    много ... куци
    но някак са ми симпатични ...
    сериозно ...

    пиши ...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...