6 февр. 2009 г., 22:42

Студентът

968 0 2

Безкрайните пътища
водят ме назад,
ангелите-дяволи
правят рая ад.

В моретата без вода
плувам и се давя,
от много работа сега
нямам какво да правя.

В стаята без изход
седя аз самотен
и стихове пиша
като неграмотен.

Студентът си живее
така от ден за ден,
за храна не пита,
остава си гладен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От студентска гледна точка добре е.
    А от професионална гледна точка не се разбирам.
    Гладът изтрепа студентите.
    (niko dobra)
  • прочетох ти и двете творби...
    много ... куци
    но някак са ми симпатични ...
    сериозно ...

    пиши ...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...