6 февр. 2009 г., 22:42

Студентът

967 0 2

Безкрайните пътища
водят ме назад,
ангелите-дяволи
правят рая ад.

В моретата без вода
плувам и се давя,
от много работа сега
нямам какво да правя.

В стаята без изход
седя аз самотен
и стихове пиша
като неграмотен.

Студентът си живее
така от ден за ден,
за храна не пита,
остава си гладен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От студентска гледна точка добре е.
    А от професионална гледна точка не се разбирам.
    Гладът изтрепа студентите.
    (niko dobra)
  • прочетох ти и двете творби...
    много ... куци
    но някак са ми симпатични ...
    сериозно ...

    пиши ...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...