6 февр. 2009 г., 22:42

Студентът

964 0 2

Безкрайните пътища
водят ме назад,
ангелите-дяволи
правят рая ад.

В моретата без вода
плувам и се давя,
от много работа сега
нямам какво да правя.

В стаята без изход
седя аз самотен
и стихове пиша
като неграмотен.

Студентът си живее
така от ден за ден,
за храна не пита,
остава си гладен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От студентска гледна точка добре е.
    А от професионална гледна точка не се разбирам.
    Гладът изтрепа студентите.
    (niko dobra)
  • прочетох ти и двете творби...
    много ... куци
    но някак са ми симпатични ...
    сериозно ...

    пиши ...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...