Аз много, много съжалявам. 
Не съм мъжът от тези стихове. 
Във всички бури оцеляване, 
аз най-накрая сам утихнах... 
Защото любовта ме удряше. 
Не ме погали нежно. Никога. 
А аз дарих ѝ свойто бъдеще, 
и сам превърнах се във минало... 
Понякога съм стъклена витрина. 
Прозрачен. И сърцето ми се чупи.
Тогава най не мога да се скрия, 
от факта, че ще ми се случиш... 
Но аз наистина съм някой друг. 
Едно лирично вдъхновение. 
Ще я оставя някъде си тук, 
душа - стъкло. В стихотворение... 

Стихопат 
Danny Diester.