Стъклена душа
Аз много, много съжалявам.
Не съм мъжът от тези стихове.
Във всички бури оцеляване,
аз най-накрая сам утихнах...
Защото любовта ме удряше.
Не ме погали нежно. Никога.
А аз дарих ѝ свойто бъдеще,
и сам превърнах се във минало...
Понякога съм стъклена витрина.
Прозрачен. И сърцето ми се чупи.
Тогава най не мога да се скрия,
от факта, че ще ми се случиш...
Но аз наистина съм някой друг.
Едно лирично вдъхновение.
Ще я оставя някъде си тук,
душа - стъкло. В стихотворение...
Стихопат
Danny Diester.
© Данаил Антонов All rights reserved.
