Не виждаш вече стъпките по пясъка,
оставящи до твоите следи.
В очите май го няма вече блясъка.
Луната все по-тъжна нощем бди.
Обръщаш поглед ти назад във времето…
Преборил си се с толкова беди.
Защо тогава не покълна семето,
с любов в сърцата дето посади?
Къде изчезна от живота тръпката?
Нима с годините се умори?
По-трудно става все да кърпиш кръпката
в душите на чедата си, нали? ...