Стъпки по пясъка
Не виждаш вече стъпките по пясъка,
оставящи до твоите следи.
В очите май го няма вече блясъка.
Луната все по-тъжна нощем бди.
Обръщаш поглед ти назад във времето…
Преборил си се с толкова беди.
Защо тогава не покълна семето,
с любов в сърцата дето посади?
Къде изчезна от живота тръпката?
Нима с годините се умори?
По-трудно става все да кърпиш кръпката
в душите на чедата си, нали?
В духовна бедност, в дните на безверие,
не ни оставяй, Господи, сами!
И нека пак, с възвърнато доверие,
човек по стъпките ти да върви!
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
