Суша

16 may 2021, 20:45

Poesía

342 1 2

Пресъхнаха желанията.

Сякаш някой извора покри.

И копнежите изчезнаха

някъде дълбоко вдън гори.

Отдръпна се и надеждата

заедно с отливните води.

Влагата напоследък се сведе

само до преглътнати сълзи.

Но и при безумната суша

животът изобщо не спи.

И е все така непослушен.

Но вече не влиза в раздори

и елегии не иска да слуша.

Все някога пак ще има прилив,

невъзможно е да го няма.

Иначе лодките на пристана

отдавна да бяха прибрани.

А те подготвят котвите сухи,

очаквайки новото плаване.

Ще си идат мъглите минорни

и ще се сбъдват желанията.

Пак ще пием вода от извора,

звездите прибоя ще слушат.

Чайки ще празнуват над залива

сякаш никога не е имало суша.

И пак ще имаме право на избор.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.