Суша
Пресъхнаха желанията.
Сякаш някой извора покри.
И копнежите изчезнаха
някъде дълбоко вдън гори.
Отдръпна се и надеждата
заедно с отливните води.
Влагата напоследък се сведе
само до преглътнати сълзи.
Но и при безумната суша
животът изобщо не спи.
И е все така непослушен.
Но вече не влиза в раздори
и елегии не иска да слуша.
Все някога пак ще има прилив,
невъзможно е да го няма.
Иначе лодките на пристана
отдавна да бяха прибрани.
А те подготвят котвите сухи,
очаквайки новото плаване.
Ще си идат мъглите минорни
и ще се сбъдват желанията.
Пак ще пием вода от извора,
звездите прибоя ще слушат.
Чайки ще празнуват над залива
сякаш никога не е имало суша.
И пак ще имаме право на избор.
© Паулина Недялкова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Паулина Недялкова Все права защищены
