Не знам аз песен по-позната
от радостта на птици в утринта,
от шепота на вятъра в листата.
от ромона на ручей в гора.
Благодарност ме изпълва,
че част от всичко съм сега.
Тревичка всяка ме допълва,
небето гали ме със синева.
Чудесно е усмивка да усетя,
с целувка да започне ми деня.
Всичко виждам, чувам - светя
и отново аз възпявам любовта.
© Красимир Todos los derechos reservados