Не знам аз песен по-позната
от радостта на птици в утринта,
от шепота на вятъра в листата.
от ромона на ручей в гора.
Благодарност ме изпълва,
че част от всичко съм сега.
Тревичка всяка ме допълва,
небето гали ме със синева.
Чудесно е усмивка да усетя,
с целувка да започне ми деня.
Всичко виждам, чувам - светя
и отново аз възпявам любовта.
© Красимир All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
