Сутрин

Света не станал още от леглото,
аз в тъмното към спирката вървя.
Отивам да се трудя пак, защото,
от безпаричието се церя!

Оглеждам  най-критично махалата,
макар, че няма много светлини!
Затулвам си прозявките с ръката
и си мечтая, за красиви дни!

По тази улица  съм неизменно,
по нея гоня своя автобус...
Бездомни песове търчат със мен по сменно,
да разберат дали  и аз съм чужд!

Край поликлиниката има будка,
чрез нея аз се свързвах с този свят...
Но  вестникаря вече тука не се тутка...
Навярно вече е на оня свят?

И тази сутрин, като всяка друга,
аз тичам за да хвана моя автобус...
С такива мисли аз минавам тука...
О, свой съм тука, не се чувствам чужд!