Света не станал още от леглото,
аз в тъмното към спирката вървя.
Отивам да се трудя пак, защото,
от безпаричието се церя!
Оглеждам най-критично махалата,
макар, че няма много светлини!
Затулвам си прозявките с ръката
и си мечтая, за красиви дни!
По тази улица съм неизменно,
по нея гоня своя автобус...
Бездомни песове търчат със мен по сменно,
да разберат дали и аз съм чужд! ...