Свещено и порочно

Умът ми е празен от Свобода.
Сърцето ми бумти от Истина
и изтласква огнена Обич
чак до последните капиляри 
по върха на пръстите, 
които мечтаят да докоснат кожата ти
и да Светнеш!

Ако някой Господ някога
мъжът и жената ни е проектирал
нарочно разделени, 
било е, за да се докоснем, 
за да се усетим,
там някъде, по привидните граници
на уж различните ни и отделни,
величествени и красиви, 
крепостни и недостъпни,
Царства и Вселени!
С нещо много по-блаж(е)но от вегански "мир"!

Ти изобщо не ми трябваш. Не се нуждая от нищо в теб, 
Аз имам си всичко.
Тебе, мила, най-просто, божествено, 
природничко и чисто,
те Желая.

Не вярвам вече в гимназистки-пепеляшки, 
нямам нужда от грижлива домакиня. 
Не е моя работа, не е твоя работа, 
дали се виждаме със други.

И ако се срещнем в някоя студена вечер, 
макар северна да ми е стаята, 
имам топло тяло, 
а и Сърцето е южняшко. 
Ще се получи ли синхрон във танца?
Ще се усмихнат ли съседите като запееш?

Но само през нощта ще бъдем полу-
слети, 
а през деня - пак по пътя си самотен 
всеки.

Освен ако...

не ни хареса и не започнем да тръпнем,

всеки път в очакване.

Само тогава май 
някоя сутрин, някога, 
като по чудо с някой, 
може и да се събудим 
Цели.

Без да трябва вече да превеждаме 
за никого 
желания във думи.

Без Никакви думи. 
Ако работят ни още Крилата.

...Какво, по дяволите, бяха крилата?