Светците

Poesía » Otra

672 0 1

И въртят се светците

над катедралния храм

и времето отмерват -

дан, дан, дан....

Камбанен звук отеква във ефира,

за да събуди сякаш заспали

замръзнали вледенени хора,

родени не в свойто време,

за да живеят живот на горене,

и след векове те, излети от камък,

продължават свойто бдение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

esfir (Есфир Асфар)

Здравей. Вдъхновението за този стих е часовникът на катедралният храм в Прага,където излиза светец при отмерването на кръгъл час.

2010-12-05T13:38:32+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0