Dec 4, 2010, 5:47 PM

Светците

  Poetry » Other
677 0 1

И въртят се светците

над катедралния храм

и времето отмерват -

дан, дан, дан....

Камбанен звук отеква във ефира,

за да събуди сякаш заспали

замръзнали вледенени хора,

родени не в свойто време,

за да живеят живот на горене,

и след векове те, излети от камък,

продължават свойто бдение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есфир Асфар All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей. Вдъхновението за този стих е часовникът на катедралният храм в Прага,където излиза светец при отмерването на кръгъл час.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...