Светците

Poetry » Other

673 0 1

И въртят се светците

над катедралния храм

и времето отмерват -

дан, дан, дан....

Камбанен звук отеква във ефира,

за да събуди сякаш заспали

замръзнали вледенени хора,

родени не в свойто време,

за да живеят живот на горене,

и след векове те, излети от камък,

продължават свойто бдение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

esfir (Есфир Асфар)

Здравей. Вдъхновението за този стих е часовникът на катедралният храм в Прага,където излиза светец при отмерването на кръгъл час.

2010-12-05T13:38:32+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0