Светлосенки докосват душата,
тя те иска отново в нощта.
Светлосенките следват мечтата,
търсят в тебе любов, красота.
После бързо в нощта се разтварят,
твоят образ застава пред мен,
Само мислите с теб разговарят,
ще те чакат и в дългия ден.
А нощта избледнява и виждам
ще изгубя пак образа мил,
Тези сутрини аз ненавиждам,
ти не си, ти не си ме открил!
И отново аз тръгвам към тебе
като в някаква странна игра,
после връщам се в скучното време,
но ще пазя за теб любовта.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados