24 mar 2019, 20:02  

Светулка в тъма 

  Poesía » Versos blancos
611 1 0
Започвам да забравям.
Забравям какво е било и в настоящето се лутам като светулка в тъма.
Забравям какво е било и улици пресичам сама, пътища преплитам,
а дните сливам в едно.
Очи отварям и ръце протягам, без да виждам и докосвам -
света обгръща гъста мъгла.
И се лутам сляпа, без да знам път ли пресичам, или в кръг се въртя.
Забравям миналите дни, забравям как изглеждаха влюбените ми очи.
Забравям разпуснатите си коси под слънчевите лъчи и полъха на вятъра
по двете ми страни.
И вървя, неспирно бродя.
Светя като светулка в тъма и чакам с угасващата светлина да умра! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветомира Тошева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??