Светът изгря

Poesía » De amor

822 0 4

Светът изгря

Светът изгря зад тъмната дъга,

кокиче ходи по нежната роса,

дърво лети към сърцето на света,

поглеждам във красивата вода

и виждам там истинската си мечта,

съдбата моя, искрица от луна,

сълза обля сърцето ми сега.

Юлиано

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

iuliano (Юлиано Кръстев)

Маги благодаря за варианта който си написала-прекрасен е

2008-01-13T23:53:47+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

...красива идея...красиви думи...
само да се пипне ритъма и подредбата на думите
и стихът ще запее...
много ми хареса идеята ти и стихът ти
и ще ти напиша моят вариант ...за красотата...
-------------
Светът изгря събуден от дъгата,
кокиче нежно се усмихна на снега,
дърво заплака със сълзи от скреж,
тъгуващо за пролетта и за листата...
поглеждам в сребърна река-
там мечтата по водата пак се носи
към съдбата моя - искрица от луна...
защо ли от сърцето тихо бликва и сълза...
--------
с обич и уважение към теб, Юлиано.

2008-01-13T08:50:59+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Нежно!

2008-01-13T08:50:46+02:00
face04 (Таня Кирилова)

Ех,че хубаво е казано!Браво!

2008-01-13T08:49:33+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0