13 янв. 2008 г., 01:24

Светът изгря

825 0 4
 

 

                 Светът изгря

 

Светът изгря зад тъмната дъга,

кокиче ходи по нежната роса,

дърво лети към сърцето на света,

поглеждам във красивата вода

и виждам там истинската си мечта,

съдбата моя, искрица от луна,

сълза обля сърцето ми сега.

 

        Юлиано

                                

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлиано Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Маги благодаря за варианта който си написала-прекрасен е
  • ...красива идея...красиви думи...
    само да се пипне ритъма и подредбата на думите
    и стихът ще запее...
    много ми хареса идеята ти и стихът ти
    и ще ти напиша моят вариант ...за красотата...
    -------------
    Светът изгря събуден от дъгата,
    кокиче нежно се усмихна на снега,
    дърво заплака със сълзи от скреж,
    тъгуващо за пролетта и за листата...
    поглеждам в сребърна река-
    там мечтата по водата пак се носи
    към съдбата моя - искрица от луна...
    защо ли от сърцето тихо бликва и сълза...
    --------
    с обич и уважение към теб, Юлиано.
  • Нежно!
  • Ех,че хубаво е казано!Браво!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....