Светът не е така елементарен
Светът не е така елементарен.
Принизили сме го до една лъжа.
И блъскайки се в клетката,
изградена от собствената ръка,
се чудим и се маем,
защо в него не влиза светлина.
Забравили произхода си небесен,
търкаляме се с наслада в калта.
Копнеем за обич, за богатства, за нежност,
поставени обаче само в нашата ръка.
От малки деца ни подтикват
победи да търсим на всяка цена.
Не за самите дела, а за успеха потим се и мъчим се,
само и само да стигнем върха.
А върхове много, примамват ни
и усмихнато дават ни знак,
или гордо обръщат гърба си
и може би мислят, че човекът е глупак.
Не вникваме в себе си, не оглеждаме пътя си,
не спираме целта да осмислим,
като движени от някой друг,
ставаме почти кат’ автомат.
Тук вярност продадена, там приятелство разбито -
забравили сме жертвите, оставили по пътя си,
- с безброй неща неразбрани, покрили сме
следите на стъпките си в този бяг.
От сън ставаме намръщени,
недоволни от себе си, от времето, от съседа,
от шефа, съпруга, децата, парата,
от живота, та дори и от целия свят.
А рецептата е проста:
Да помним, че сме ВЕЧНИ,
а това е само урокът
и там в далечината очаква ни истинският ВРЪХ.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
