26 abr 2006, 4:22

Светът не готви им награда

  Poesía
1.1K 0 3
Творците никога не са в хармония,
нито пък в съзвучие със рими,
защото все избухват там, където
стойностите са непоклатими.

Ясно е, не спадат към пейзажа,
във който другите
подреждат своите пешки.
Матрицата на земните мечти
не предвижда да се правят грешки.

И този свръхчовешки устрем, тази сила
на света насочен към прогрес,
“отравят” те с неземни чувства,
вредни страсти
ех, лошо им се пише – непрактичен интерес.

Но знаят те, че огънят от огън
никога не се бои.
И нищо, че светът не готви им награда.
Като жребци препускащи в галоп
ще преминат пак през вечната му клада.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...