Умрях ли за себе си, Боже, умрях ли
за всяка себичност и плътска мечта?
Талантите в мен до един разпилях ги,
подгонила вятър с измамни крила.
Единствено мъртъв от кръста се слиза,
погребвайки всеки суетен копнеж.
Назад е постлано с човешки капризи.
Напред ме очаква различен вървеж.
Пътека, в която не аз съм най-важна.
Не само за мене светът се върти.
Душата е толкова лесно продажна.
Измамно се радва на шепа трохи.
Светът се върти и за моите ближни.
И даже за тези, които не знам.
Поглеждам към кръста и май вече виждам
и ясно разбирам голготския план.
Ти слезе от кръста. Аз още се мъча
със Твойте пирони да разпна плътта.
Съзнавам, не мога, но вече се уча
и аз, като Теб, да помагам в беда.
© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados