27.11.2013 г., 16:09

Светът не се върти около мен

1.6K 0 5

Умрях ли за себе си, Боже, умрях ли

за всяка себичност и плътска мечта?

Талантите в мен до един разпилях ги,

подгонила вятър с измамни крила.

 

Единствено мъртъв от кръста се слиза,

погребвайки всеки суетен копнеж.

Назад е постлано с човешки капризи.

Напред ме очаква различен вървеж.

 

Пътека, в която не аз съм най-важна.

Не само за мене светът се върти.

Душата е толкова лесно продажна.

Измамно се радва на шепа трохи.

 

Светът се върти и за моите ближни.

И даже за тези, които не знам.

Поглеждам към кръста и май вече виждам

и ясно разбирам голготския план.

 

Ти слезе от кръста. Аз още се мъча

със Твойте пирони да разпна плътта.

Съзнавам, не мога, но вече се уча

и аз, като Теб, да помагам в беда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересна философия си изповядала в този стих! Аплодирам! Поздрави!
  • Хареса ми!
  • И се молим пред иконите ние - и се кръстим.
    И отричаме - че сме хитри, себични и властни.
    Ала пазим в душите си гвоздеи и тръсти -
    та щом дойде - отново ние да Го разпнем.....
  • Аплодирам! От все сърце!!!!!!!
  • Назад е постлано с човешки капризи.
    Напред ме очаква различен вървеж.
    Може би истината не е в двете крайности, а в баланса?!
    Поздрав!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...