Сами сме в зелените полета,
лица в усмивки като слънчогледи,
последната прегръдка на поета
прилича на гальовен лебед.
Потапях се в езерото, давещо се в теб,
кървящата ти нежност изстена в бъднината,
помъчих се да стъпвам топло, бос
в гората - светеща дори във тъмнината.
Съзнанието ти нежно е, като предсказание,
защо се изчервяваш - галя косите ти.
Отново стоя във болезнено мълчание,
сега целият ми свят... е в очите ти.