Сами сме в зелените полета,
лица в усмивки като слънчогледи,
последната прегръдка на поета
прилича на гальовен лебед.
Потапях се в езерото, давещо се в теб,
кървящата ти нежност изстена в бъднината,
помъчих се да стъпвам топло, бос
в гората - светеща дори във тъмнината.
Съзнанието ти нежно е, като предсказание,
защо се изчервяваш - галя косите ти.
Отново стоя във болезнено мълчание,
сега целият ми свят... е в очите ти.
© Димитър Димчев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
