11 jul 2016, 17:25

Свити пръсти

  Poesía » Civil
603 1 2

Любовта, приятели, трудно се стига

със свити пръсти и кръстосани ръце.

Тя при всеки от нас неочаквано пристига,

когато сме се борили за нечие сърце.

 

Човек се оглежда, ослушва и спира,

намира сродната си душа и пресича.

Любов е, какво има да се разбира,

обичаш много и някой те обича.

 

И сега в края на тази чудна Неделя

аз искам на целия свят да пожелая.

Топлина и обич с любим да споделят

и тогава любовта ще е с нас, аз си зная.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

2016

Comentarios

Comentarios

  • Звучи много реалистично...!!!
    "Човек се оглежда, ослушва и спира,
    намира сродната си душа и пресича.
    Любов е, какво има да се разбира,
    обичаш много и някой те обича."
  • "Любов е, какво има да се разбира,
    обичаш много и някой те обича."
    Поздрав за стихотворението и посланието тук в цитата, в края и началото!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....