tsveti4ka (Цвет)
198 271
20 mar 2011, 14:21

Свободен си, но своето ще взема 

  Poesía
514 0 6

Свободен си, но своето ще взема,
защото мракът в мен би завидял
на огъня послан върху постеля -
не моя, а на някоя си там.

Не те обичам, твърде си себичен.
Честно. Само миналото ме гнети,
 защото беше облакът ми личен
и на теб седях години, а не дни.

Свободен си, но своето си взимам.
Връщам си невинността и любовта.
Така благодаря ти, че те има!
Аз, без теб, не бих могла да бъда аз.

© Цвет Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ^^
  • !!!!!!!
  • Eeee не е истина просто! Tочно преди малко я слушах!
  • http://www.youtube.com/watch?v=rYEDA3JcQqw
  • Да, има и друго. Но за него няма(ше) място. От друга страна, едва ли случайно само това ми изкочи в ума. Поздрави! : )
  • Поздравления, че си го написала точно така както да стигне до всеки минал по точно този път!
    И все пак, не се необича, заради себичността.
    Друго е, но тук това звучи подозрително добре и достатъчно!
Propuestas
: ??:??