Mar 20, 2011, 2:21 PM

Свободен си, но своето ще взема

  Poetry
680 0 6

Свободен си, но своето ще взема,
защото мракът в мен би завидял
на огъня послан върху постеля -
не моя, а на някоя си там.

Не те обичам, твърде си себичен.
Честно. Само миналото ме гнети,
 защото беше облакът ми личен
и на теб седях години, а не дни.

Свободен си, но своето си взимам.
Връщам си невинността и любовта.
Така благодаря ти, че те има!
Аз, без теб, не бих могла да бъда аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...