Свободен си... върви.




Отдавна искаше от мене да си тръгнеш.
Но нямаше куража да го изречеш.
Ти искаше крила да ти поникнат,
да се превърнеш в птица и да полетиш.



Защо си мислеше, че не разбирам
какво таиш във твоята душа?
Отдавна чувствата се бяха изпарили,
та чак болеше ме от тази празнота!

Изчезнаха вълшебните ти думи,
стопи се любовта ти яко дим.
Не чувствах топлината ти предишна
и не усещах в тебе огън да гори.

Ти стана толкоз безразличен,
бих казала дори и отегчен.
Че предпочетох аз за миг очите да затворя
и да прошепна:
"Тръгни си ти от мен!"

Какъв е смисъла да се залъгваме,
че ще останем приятели добри.
И аз и ти отдавна сме наясно,
че огън имало ли е в сърцето,
приятелството няма как да продължи.

Пепи