12 abr 2008, 17:25

Свята любов 

  Poesía » De amor
699 1 0
Ти се изплъзваш умело и ловко
като люспеста риба от ръка на рибар.
Ти си тръгваш с мълчанието страшно на рибите.
Нима ще отплува със тебе и моята вяра?
А аз ще остана сама на брега,
                                 безревностна, няма...
Горена в жаравата мъртва на твоите длани,
неовъглена в своята свята любов.
Аз, покорната... докоснах със устни и камъка.
Аз, всевластната...
                             Не ти ли отнех съвестта!?

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??