12.04.2008 г., 17:25 ч.

Свята любов 

  Поезия » Любовна
700 1 0
Ти се изплъзваш умело и ловко
като люспеста риба от ръка на рибар.
Ти си тръгваш с мълчанието страшно на рибите.
Нима ще отплува със тебе и моята вяра?
А аз ще остана сама на брега,
                                 безревностна, няма...
Горена в жаравата мъртва на твоите длани,
неовъглена в своята свята любов.
Аз, покорната... докоснах със устни и камъка.
Аз, всевластната...
                             Не ти ли отнех съвестта!?

© Василена Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??