Сянка (На дъщеря ми)
Една ръка, изцапана от листопади,
повяхнала под слънчеви заблуди.
Една ръка косите ще приглади
и утрото за тебе ще събуди.
Едни очи, безцветни от дъждовност,
угаснали огньове в пепелище.
Едни очи изпиват от тревожност
простора син над твоето летище.
Едно сърце, настъпано от звездопади,
разровено, но с нищо не посято.
Едно сърце изригва в водопади -
лъчи за твоето любимо лято.
Една жена, изгубена от многотонност,
с платна от вятър през гърдите.
Една жена ще бъде вероломност,
за да остане с тебе някъде, в следите.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Люсил Todos los derechos reservados
Името ми е Людмила и днес празнувам своя имен ден! Поздравявам всички творци, носещи това име!
