9 feb 2010, 14:21

Сянка от луната

1.2K 0 1

Какво ли чувстваш,

 когато казваш сбогом на част от живота си,

на младостта, на порива да съграждаш,

на желанието да споделяш с някой всичко по пътя си?

Какво ли чувстваш,

 когато  една тъй здрава и силна част от сърцето ти

 се откъсва завинаги от теб?

Какво ли  чувстваш,

 когато всички мечти, илюзии, блянове,

онзи мираж със синьото море,

 високи зелени дървета и безоблачното небе,

запечатало непоклатимостта на времето,

 ти казват за последен път сбогом?

Какво ли  чувстваш,

когато тичащото срещу теб дете със слънчева усмивка

и широко разперени ръце се превръща в спомен?

Какво ли   чувстваш,

 когато кадифеният и галещ поглед 

те обгръща само във съня ти?

Какво ли  чувстваш,

 когато огънят в огнището угасва?

Какво ли  чувстваш,

 когато протягаш  ръка, за да докоснеш  кораба,

 отнасящ твоята  любов и нежност?

Какво ли чувстваш,

 когато слънцето потъва там далеч във хоризонта?

Какво ли  чувстваш,

когато поемаш сам по пътя, очертан от лунна светлина?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко много въпроси задаваш, Нина ! И отговора на всички е един - болка. Харесах стихотворението ти ! Поздрави !

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...