Какво ли чувстваш,

 когато казваш сбогом на част от живота си,

на младостта, на порива да съграждаш,

на желанието да споделяш с някой всичко по пътя си?

Какво ли чувстваш,

 когато  една тъй здрава и силна част от сърцето ти

 се откъсва завинаги от теб?

Какво ли  чувстваш,

 когато всички мечти, илюзии, блянове,

онзи мираж със синьото море,

 високи зелени дървета и безоблачното небе,

запечатало непоклатимостта на времето,

 ти казват за последен път сбогом?

Какво ли  чувстваш,

когато тичащото срещу теб дете със слънчева усмивка

и широко разперени ръце се превръща в спомен?

Какво ли   чувстваш,

 когато кадифеният и галещ поглед 

те обгръща само във съня ти?

Какво ли  чувстваш,

 когато огънят в огнището угасва?

Какво ли  чувстваш,

 когато протягаш  ръка, за да докоснеш  кораба,

 отнасящ твоята  любов и нежност?

Какво ли чувстваш,

 когато слънцето потъва там далеч във хоризонта?

Какво ли  чувстваш,

когато поемаш сам по пътя, очертан от лунна светлина?