4 jun 2008, 22:24

Сянката на селото...

  Poesía
3.3K 0 38
Сянката му свири на хармоника.
Куц бръшлян се качва по стените.
Скрило си е вяра зад иконите.
Малко кукуригане - в петлите.

Дреме буренясалата мелница.
Перката й няма въртолетност.
А реката - ялова безделница,
страда от очакване на вечност.

Пък дюкянът - смесен магазин си е.
Знаеш, че продават първо "фафлите".
Някой път и "лимоната" взимаш.
Лепнат ти стотинките от сладкото.

Баба ми - върти из двора хурката.
Гледа бавно портата отворена.
Заканително задява пуйките.
После - накомшийва се. И спори.

Дюлите са луди. Нацъфтели са.
Чак не ми прилича да са истина!
Облаците - крави побелели
под небето вимета увисили.

Малко позабравена и кръчмата.
Зрелите мъже са като дините.
Имат цвят и вътрешно излъчване,
само, че е трудно да ги видите.

Селото - зад църквата тъгува.
Тежка оплаквачка е камбаната.
Щъркелите тръгват без сбогуване.
Звуците са скрити. Като рани.

2005

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....